Получихме запитване от семейство с около 900 тома, разпределени в три стаи и няколко кашона. Целта им беше да намират бързо конкретна книга и да поддържат ред без ежедневни усилия. Условието беше да се запази уютът и да няма „музейно“ подреждане.
Първо описахме какво има: художествена литература, албуми за изкуство и дизайн, биографии, детски книги и отделен куп с учебници по езици. Открихме, че проблемът не е количеството, а липсата на правила за вход и изход на книгите. Нямаше и единен принцип за групиране, затова семейството търсеше по спомен, а не по система.
Решихме да тръгнем по прогресия „какво-по какво-по къде“: какви читателски ситуации има, по какви критерии се избира книга и къде е логично да стои. Това ни позволи да отделим четири основни зони: ежедневна употреба, справочна и учебна, семейна и детска, и колекционерска/визуална. Така всяка зона получи свой смисъл, а не просто рафт.
Защо зонирането работи: намалява нуждата от многоетапно сортиране и прави навика устойчив. Когато книгата „има дом“, връщането ѝ става автоматично. Допълнително се избягва конфликтът между естетика и практичност, защото всяка зона допуска различна подредба.
В ежедневната зона подредихме текущо четените заглавия, научната фантастика за начинаещи и част от пътеписите, които се взимат най-често. Там избрахме подреждане по автор, а вътре по серия, за да се виждат последователностите. Оставихме място за „следващи за четене“, за да не се трупат купчини по масите.
Справочната и учебната зона включи книги за учене на езици, речници и материали, които се ползват кратко, но често. Подредихме по език и ниво, а вътре по формат (учебник, граматика, упражнения). Добавихме тънки разделители с етикети, за да се намира разделът с един поглед.
За албумите за изкуство и дизайн избрахме отделен, по-нисък рафт и вертикално подреждане само за по-леките томове. По-тежките и голям формат сложихме хоризонтално на две купчини, за да не се деформират кориците. Това решение запази визуалния ефект и удължи живота на книгите без специални витрини.
Биографиите и бизнес/лидерските заглавия групирахме заедно като „вдъхновение и развитие“, но направихме две подгрупи, за да не се губят. Критерият беше целта на четене: истории на личности отделно от практични наръчници. Така човек може да избере книга според настроение или конкретна нужда, без да обикаля няколко стаи.
Детските книги подредихме по възрастови етапи, а не по автор, защото така родителите избират по-лесно. За най-малките поставихме част от книгите на достъпна височина, за да се насърчи самостоятелното взимане и връщане. Въведохме правило за ротация: малък избор отпред, останалото в кутии по категории, за да не се претоварва вниманието.
За поезията и други литературни форми направихме отделна „тиха“ секция, защото често се чете на откъси и се връща многократно. Подредбата е по автор, като сборници и антологии стоят в началото за по-лесно откриване. Добавихме малък бележник с индекси на любими стихотворения, вместо лепенки по страниците.